Международен екип от учени установи, че гарваните не само следват хищници, но и картографират местата, където вълците атакуват плячката си. Откритието е публикувано в сп. „Сайънс“ и показва, че птиците използват сложна навигация и пространствена памет.
„Гарваните са известни със своята интелигентност, но е впечатляващо да видим тези способности в толкова голям мащаб“, казва водещият автор Матиас-Клаудио Лорето пред АФП.
Изследването е проведено в парка „Йелоустоун“, където вълците са върнати през 90-те години след 70-годишно отсъствие. Според съавтора Джон Марзлуф от Вашингтонския университет откритите пространства в парка са позволили наблюдение от разстояние както на птиците, така и на хищниците.
Учените са поставили миниатюрни GPS предаватели на 69 гарвана, което е значителен брой заради трудността да бъдат уловени тези предпазливи птици. Екипът е разполагал и с данни за движението на 20 вълка, снабдени с нашийници с предаватели.
За две години и половина е регистриран само един случай, в който гарван следва вълк повече от час. Въпреки това птиците се появяват бързо на места с прясно убита плячка. Анализът показва, че те се връщат към зони на редовни атаки, което предполага наличие на ментални карти.
Някои гарвани са изминавали до 155 километра на ден, за да достигнат райони, където очакват трупове. Те откриват жертвите и по сигнали като вълчи вой, но според учените основно разчитат на паметта си.
„Те имат знания, много по-големи, отколкото смятахме“, казва Марзлуф. Лорето допълва, че ловните зони на вълците са концентрирани в определени сектори като равнини и открити долини, което улеснява запомнянето им.
Гарваните вероятно използват следи като кости или спомени от предишни хранения, за да изграждат своите карти. Макар популярната култура да представя връзката между вълци и гарвани като хармонична, изследването показва, че тя е небалансирана – птиците извличат много повече полза.
Учените са наблюдавали как вълците отблъскват гарваните с лапи, а някои глутници дори възлагат тази задача на един член. Птиците могат да отнесат до 200 грама месо, но шумът им привлича други мършояди, което вреди на хищниците.
Марзлуф смята, че резултатите могат да доведат до нови изследвания за това как младите гарвани развиват тези умения. „Гарваните винаги са очаровали хората, но не предполагахме, че мозък, малко по-голям от палец, може да съхранява информация за хиляди квадратни километри. Подценихме ги“, казва той.
Все още няма коментари. Бъдете първи!