Генетична мутация, открита при животни, обитаващи Тибетското плато, може да се превърне в основа за нови терапии срещу множествена склероза (МС) и церебрална парализа. Проучване, публикувано в научното списание Neuron, разкрива как адаптацията към ниските нива на кислород помага за възстановяването на защитния слой на нервните влакна в човешкия организъм.
Животните на голяма надморска височина, като якове и тибетски антилопи, притежават специфична версия на гена Retsat. Ученият Лианг Джан от болница „Сундзян“ към Шанхайския университет „Дзяо Тун“ установява, че този ген предпазва мозъка от увреждания, причинени от липсата на кислород. Еволюционното предимство позволява на тези видове да функционират нормално на 4500 метра височина.
При експерименти с мишки изследователите откриват, че носителите на високопланинския ген Retsat възстановяват увредения миелин значително по-бързо. Миелинът е изолационният слой около нервите, чието разрушаване води до тежки неврологични симптоми при МС и съдови заболявания. Мутацията стимулира производството на молекулата ATDR, производна на витамин А, която активира клетките, изграждащи миелина.
Резултатите показват, че мишките с тази генетична особеност демонстрират по-добри когнитивни способности и памет при хипоксия. Прилагането на молекулата ATDR върху болни екземпляри е довело до по-леки симптоми и подобрена подвижност. Това откритие е пробив, тъй като съвременните лечения за МС предимно потискат имунната система, но не регенерират директно нервната тъкан.
Въпреки че изследването е в начален етап и предстоят клинични изпитвания върху хора, учените са оптимисти. Те вярват, че изучаването на еволюционните решения в природата ще позволи създаването на терапии, които не просто забавят прогресията на болестта, а помагат на нервната система да се самовъзстановява.
Все още няма коментари. Бъдете първи!