Краткосрочното гладуване не оказва съществено влияние върху когнитивните способности при здрави възрастни, показва мащабен научен преглед, обхванал 63 статии, 71 независими проучвания и 3484 участници. Резултатите опровергават широко разпространеното схващане, че пропускането на хранения неизбежно води до спад в умствената функция.
Анализът е извършен от психолога Кристоф Бамберг от Университета „Парис Лодрон“ в Австрия и когнитивния невролог Дейвид Моро от Университета в Окланд, Нова Зеландия. Екипът използва байесов статистически подход за оценка на умения като запаметяване, вземане на решения, скорост и точност на реакцията. При средно 12 часа гладуване не е установена значима промяна в когнитивните резултати. Според Моро „можете да изследвате интермитентното гладуване, без да се притеснявате, че умствената ви острота ще изчезне“.
Прегледът открива и важни нюанси. При гладуване над 12 часа се наблюдава умерено понижение на когнитивните показатели, а при деца и юноши е отчетен „забележим спад“, което подсказва по-голяма уязвимост на развиващия се мозък. Дефицити се проявяват основно при задачи, включващи стимули, свързани с храна, докато неутралните задачи остават почти незасегнати.
Изследователите установяват още, че гладуващите се представят по-слабо в тестове, провеждани по-късно през деня, вероятно заради взаимодействие с естествените спадове в концентрацията, свързани с циркадните ритми. Освен контрол върху теглото, гладуването е свързано и с подобрения в сърдечно-съдовото здраве и намаляване на възпалението.
Моро подчертава, че гладуването трябва да се разглежда като личен инструмент, а не универсално решение, и препоръчва прилагането му след консултация със специалист.
Все още няма коментари. Бъдете първи!