Изследване: Мозъкът на съвременните кучета е по-голям от този на древните породи

Учените свързват промяната с по-сложната социална среда и взаимодействието с хората

Продължи четенето

Европейско изследователско проучване установи, че модерните породи кучета имат по-голям мозъчен обем в сравнение с техните древни еквиваленти. Това неочаквано откритие е в противоречие с общоприетото схващане, че опитомените животни обикновено имат по-малък мозък от дивите си роднини, като екипът предполага, че промяната се дължи на по-сложната социална среда, в която живеят съвременните кучета.

Данни от проучването

Проучването, публикувано в списанието Evolution, е проведено от екипи от Унгария и Швеция. Изследователите са използвали КТ изображения на над 850 кучета, представящи 159 породи, за да реконструират и определят мозъчния им обем. Резултатите са сравнени и с данни от 48 екземпляра на вълци.

Основно откритие за опитомяването: Данните потвърждават предишни изследвания, според които мозъчният обем на куче с тегло, подобно на вълк, е около 75% от този на вълка, което показва намаляване с около 20% в резултат на опитомяването. Еволюционният биолог Ласло Жолт Гарамсеги обяснява това с факта, че няма нужда от "енергоемък голям мозък", когато животните вече не трябва да ловуват, а освободената енергия се насочва към други цели, като например възпроизвеждане.
Изненадващ обрат: Въпреки това, най-поразителното откритие е, че колкото по-далеч генетично се е развила дадена порода кучета от вълка, толкова по-голям е относителният ѝ мозъчен обем. Това увеличение е наблюдавано независимо от това дали кучетата имат енергоемки отговорности като пастирство или охрана.

Възможни причини за растежа

Енико Кубини, старши научен сътрудник в Катедрата по етология към Института по биология ELTE, коментира: „Резултатите показват, че развъждането на съвременни породи кучета е било придружено от увеличаване на мозъчния обем в сравнение с древните породи.“

Тя спекулира, че причината може да е в „по-сложната социална среда, урбанизацията и адаптирането към повече правила и очаквания“, което засяга всички модерни породи.

Тези заключения се подкрепят от наблюденията върху древните породи, които показват по-голяма независимост и по-малко реагират на човешки сигнали и лаят по-рядко в сравнение със съвременните си роднини.

Никлас Колм от Стокхолмския университет добавя, че „Различните породи кучета живеят в различни нива на социална сложност и изпълняват сложни задачи, което вероятно изисква по-голям мозъчен капацитет.“