Първото великденско яйце винаги се боядисва в червено. С него се прави кръстен знак върху челата на децата и след това на всички членове на семейството. Това яйце се пази отделно от останалите – то е символ на здраве, радост и щастие. Старото червено яйце от миналата година се заменя с новото и се съхранява внимателно – често във витрина, за да не се счупи и да продължи да носи късмет на дома.
Второто червено яйце традиционно се оставя в църква след празничната литургия в събота вечер или в неделя. На Велики четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове, които в различните краища на България носят имена като:
великденски кравай, богова пита, квасник, яйченик, плетеница или кукла. Те се украсяват с нечетен брой червени или бели яйца, обвити с усукано тесто. Жените също приготвят по-малки хлебчета с червено яйце в средата – подарък за първия гост, кумовете и близки роднини.
Сред най-интересните български практики е восъчната техника за боядисване на яйца. При нея се използва чист пчелен восък, който се топи, прецежда и нарязва, след което се поставя във фунийка-писалка, с която се „рисува“ върху яйцето. Важно е да се използва само чист восък – не парафин, не синтетични свещи, които не задържат контурите.
Восъкът може да се оцветява – традиционно в черно (със сажди или катран), но също и в бяло, жълто, зелено, охра, кафяво, с помощта на маслени бои. Уредите за рисуване също варират – от писалка до игла, сламка или перо.
Произходът на великденското яйце остава обвит в мистерия. Най-старите открити боядисани яйца са от около 2000 г. пр. Хр., щраусови и гравирани, открити в Египет. Тяхната символика отразява възкресението и отвъдния живот. В българските земи най-старото декорирано яйце датира от Римската епоха (III-IV в. пр. Хр.) и е украсено с цветни стъклени смалти.
Независимо от историческите спорове, шареното яйце е вечен символ на Възкресението, живота и любовта. Начинът, по който е изрисувано, може да носи послания за здраве, дълголетие, щастие и благополучие.
