Седмица след като булдозерите влязоха в гетото в квартал „Захарна фабрика“ и разрушиха незаконните постройки, ситуацията остава критична. Голяма част от ромските семейства на практика са бездомни и живеят на палатков лагер до разрушените къщи. Сред тях има деца, възрастни и болни хора. Мястото е описано като огромно сметище.
Сблъсъкът на гледни точки
Кметът на район Илинден, Емил Бранчевски, отрича да е нарушил разпореждане на Европейския съд по правата на човека, което гласи постройките да не бъдат разрушавани, докато не бъде осигурено настаняване за хората. Той твърди, че на абсолютно всички семейства е било осигурено алтернативно настаняване, но тези, които сега са в гетото, отказват да бъдат настанени. Според него, по-голямата част от жителите са спазили предписанията и са напуснали помещенията, преди да влязат машините. Той смята, че само около 15 човека отказват настаняване, въпреки че са им предложени няколко варианта.
От друга страна, хората, останали на място, твърдят, че са родени там, бащите им също са родени на това място, което показва, че те са второ, може би и трето поколение, живеещо там, макар и в незаконни постройки. Един от тях разказва, че е бил събуден в 5:30 сутринта от около 300 полицаи, които са започнали да ги "будят" и "тласкат" заедно с 28-дневното му дете. Детето е настинало и се наложило да бъде настанено в хотел, платен с дарения. Според тях, кметът е обещал настаняване, но нищо не е станало. Те не търсят други варианти, защото чакат общинско жилище, но са скептични към временното настаняване, тъй като проблемът ще се появи отново след няколко месеца. Един от интервюираните, който също е роден там, потвърждава, че за семейства с уязвими членове (като дете с мускулна атрофия или хора без друга алтернатива за дом) е имало съдебно решение 15 къщи да не се пипат, но кметът тотално не се е съобразил с това. Хората, останали на място, твърдят, че нощуващите в палатки и шатри са около 70-80 човека, което е повече от половината от жителите, и че регистрациите на полицията не отразяват реалния брой.
Съществуват и противоречиви твърдения относно обещания за настаняване в общински жилища. Хората казват, че г-н Бранчевски и заместникът му, г-н Илиев, са обещавали 16 апартамента в Ботунец и други в Люлин. Заместник-кметът Илиев дори е казал "Отивайте и ги завладявайте" за апартаменти в Ботунец, които обаче са били в лошо състояние. Кметът на Люлин отрича да е имал предварителни разговори за настаняване там. Управителят на жилищния блок в Ботунец, където се намират апартаменти от резервния фонд на Столична община, заявява, че не е имал писмо от общината за намерение за настаняване на жители от Илинден и е разбрал от медиите. Кметът Бранчевски пояснява, че общината не е задължена да настанява в общински апартаменти, а да осигури подслон – така нареченото алтернативно настаняване. Той посочва центъра за временно настаняване в Захарна фабрика като вариант, който е чисто нов след основен ремонт, но хората отказват да се настанят там. Жителите обаче намират този център за неподходящ за млади семейства с деца поради малките стаи (около 5 кв.м) и общите бани. Намирането на квартира под наем също е трудно поради дискриминация на ромски произход.
Други жители на района също изразяват своите гледни точки. Един от протестиращите, Росен Евтимов, който живее и работи в района, вижда незаконно построените къщи, обитавани над 20 години, и превърнатата в сметище околност. Той е против настаняването на тези хора в общински жилища, тъй като смята, че те не искат да бъдат част от обществото и са "консуматори". Заместник-кметът по финанси и здравеопазване на Столична община, Иван Василев, е потвърдил, че приветства и уважава решението на районния кмет и жителите и че Столична община има готовност да настани жителите в техни временни жилища.
Хуманитарна криза и национален проблем
Ситуацията е определена като на ръба на екологична катастрофа заради тоновете боклуци и отпадъци. В хуманитарен план тя е тежка. Има деца, които продължават да нощуват навън – около осем през последните нощи, като предната вечер са били 12. Преживяното е описано като "нечовешко" и е оставило тежък отпечатък в съзнанието на децата, особено случвайки се точно преди Великден. Хората, останали на място, са направили импровизиран кръст и са отпразнували Възкресение Христово заедно с децата около огън, получавайки храна и подкрепа от доброволци.
Кметът Бранчевски смята, че административната процедура е спазена и всичко необходимо е направено. Той определя случващото се като чисто политически казус, който вече не е проблем на района, а национална тема, нерешена от 35 години. Според него, политиката относно ромските квартали винаги е била "заметена под килима". Въпреки че смята, че такива "гета" не трябва да съществуват, той признава, че можеше да бъде намерен по-добър подход, като поне на най-уязвимите групи се осигури място за живеене преди разрушаването, а не да се действа по този "брутален начин" в 5 сутринта с жандармерия. Той е себекритичен като професионалист, но не смята, че е сбъркал в действията си. Плановете за терените включват почистване от битови и строителни отпадъци (което може да отнеме седмици или месеци), като част от терените (общински) са предвидени за улица и озеленяване/спортна инфраструктура.
Ситуацията в "Захарна фабрика" продължава да бъде сложна, обхващайки проблеми с незаконното строителство, жилищното осигуряване, правата на човека, социалната интеграция и политическата отговорност.
